Споделям напълно мнението ти. Имаме много добър приятел-педиатър и много преди да забременея знаех от него, че честа практика в България е педиатрите да се презастраховат, изписвайки силни антибиотици. Разбрах от него, че така се подтиска имунната система на детето и тогава, когато наистина се наложи, антибиотиците вече не действат. Или пък се развиват алергенни реакции... Така че - когато вече станах майка, имах същата дилема - да слушам ли районната педиатърка или не? За съжаление, нашият добър приятел-педиатър, вече беше заминал на специализация извън България, а после остана и на работа там. Така че - започнах да действам на "своя глава" - а бебето ми беше само на 3 месеца! Изписаха му някакви антибиотични капки, а аз го лекувах само с ... физиологичен разтвор в носа. Слава богу, всичко се размина, но на 5-месечна възраст - отново имаше хрема и отново му предписаха същите капки. Този път казах на лекарката, че предпочитам да не му ги давам, а да изчакам няколко дни - ако не спадне температурата, тогава... Тя ме разбра, дойде на прегледа бебето следващия ден и сама ми каза, че е по-добре да не ги започвам. Така се случи и на 10 месечна възраст - по същия начин. И трите пъти, детенцето се оправи без никакви антибиотици - само с физиологичен разтвор в нослето и витамин C. Нямах проблеми и с лекарката - тя разбра, че предпочитам да се справям с болестите по този начин.
Е, от началото на тази година вече не сме в България. Тук /в Германия/ лекарите са много спокойни - по-скоро в другата крайност, както разбирам от познати. За щастие не ни се е налагало досега да - за 9 месеца се случи само веднъж хлапето да вдигне леко температура и да кашля, изписаха му сиропче на билкова основа за кашлицата и това бе - мина му за 3-4 дни, като при това отказваше да пие и сиропа, а пък и аз не го насилвах - кашлицата не беше силна, нито пък честа...
Ами при все това, аз си се чувствам не особено уверена как трябва да постъпя във всеки един случай. Спомням си, че все изпитвах съмнения - дали пък не бъркам, наистина ли нещата са леки и няма нужда от сериозни лекарства? Ама - както разбирам - така е с всеки от нас и наистина трябва да се стремим да намерим разумната мярка, за да растат децата ни калени и здрави!