Разбире се - всяка имитация е по-лесна от това да направиш нещо изискващо точно определении усилия. Да ти призная - и с мен в училище беше така - адски скучно ми беше да водя дневник по начина по копйто ни караха:)) Но когато дойдоха децата ми - се замислих и особено когато установих колко много думи не знаят или ги тълкуват по свой много далеч от общоприетия начин.
Затова описаното от мен е особено подходящо за децата от началното и отчасти от основното училище. По-нататък нещата явно трябва да са различни.
Имам приятел от детството, когото родителите караха всяка седмица да описва преживяното - момчето тряйно възненавидя писаната реч:((
Но това не означава, че идеята за писане е лоша или неработеща. Още повече - в много от местата където образованието е добро писането на есета / например/ е разпространен прийом. Да не говорим, че малко занимания развиват така мисълта като упражняването върху обличането й в словесна форма. Дали ще е читателски дневник, приосто дневник или съставянето на книга със случки или каквото още ти хрумне. Просто един от многото начини дцата да се опитват да мислят, да изказват мислите си, да ги обосновават, да проникват в чуждите мисли и доводи...