В едно странджанско село, насред мегдана, като в много други села по света, има кръчмичка, в която сутрин, преди да тръгнат по разни дела, се отбиват малкото останали там жители. Там е тяхното народно събрание, както му викат. Сутрин мъжете на селото изкарват козите на същия този площад, изчакват да дойде козаря и сядат в кръчмичката, да разнищят вестниците-по един брой от няколко всекидневника, донесени със сутрешния рейс от близкото градче. Само за бат` Андрийчо има още един вестник"Труд". Сяда бат` Андрийчо на масата-задължително до оградката , ако е хубаво времето или близо до вратата, ако е лошо, пие си кафето, и важно чете вестника и коментира на глас над очилата за тези, които не носяттези атрибути в този ранен час. След, като вестника е разнищен от началото до края и всичко в него е консумирано и обсъдено, бат` Андрийчо тържествено го разделя на страници и маха с ръка на магаричката Спаска, вързана за оградката и чакаща с нетърпение този акт на внимание. Сега разбрахте, защо стопанина и сяда близо до изхода! Магаричката кротко се приближава и пак страница по страница консумира вестника, докато от него не остане нищо. Не коментира, само на един дъх поема духовната , в случая и физическа храна. Почти всяка сутрин, ще се намери някой, който да коментира точно в духа на горното писание: Развращаваме животното, глей колко щуротии има днеска пак!
От години посещавам това село по за два -три дни и не съм забелязала по някакъв начин да има промяна в така нареченото моделирано от вестниците мислене , нито на достопочтените там люде , нито на видялото много години добиче.
Колкото до книгите-хич не ми се коментира!