Добре де Ранобудниче,
Донякъде съм съгласна с теб, това за комплексите и одобрението от околните, но сякаш както казваш това се насажда от самите родители, които също са токива- и те чакат одобрение.Моите родители имаха подобни комплекси, но пък при мене не се отрази драстично.Сега си спомням един случай, когато ме караха да се извинявам на класната си защото отказах да участвам в едно мероприятие на цялото у-ще, което беше задължително. Майка ми се шашна че ще ми намалят поведението и ме принуди. Бях бясна, направих го но само за да има мир.Това беше докато бях при родителите си.После вече не минаваше номера.Може би основното е да не се пречупва характера на детето трайно. В моя случай не беше фатално и то точно защото бях по-самостоятелна и нашите се намесваха само отвреме навреме, а и аз открито протестирах срещу някои неща.
Колкото до психиката тя си е индивидуална за всеки и който е по-лабилен си остава такъв. При моите деца дъщеря ми голямата е отворко, докато малкия е по-лабилен.Старая се колкото може да става и той самостоятелен-това му е нужно. Затова гледам да не го глезим защото е по-малкия, за него няма да е добре. Последното ми желание е да бъде мамино синче.
Определено аз съм по-самостоятелната и издържливата и това е един голям плюс за мене. Вярно е че в един момент ти писва от всички отговорности които си поел и се изморяваш и следващото което трябва да се научим е и другите да си поемат отговорността и те да свършат нещо.