моя приятелка обясни на дъщеричката си, че е осиновена, когато момиченцето беше на около четири годинки. каза й, че не я е родила, но я е ИЗБРАЛА измежду много бебета. малката беше горда и доволна. расте много амбициозно, умно и живо дете, вече е на 10. веднъж ми каза /без да е предизвикана от конкретна ситуация/, че съм много добра майка на моето дете, въпреки че съм го родила. малко се стреснах първоначално. каза ми, че не се сърди на нейната рождена майка, че не я е отгледала, защото сигурно е имала много важна причина. направи ми впечатление, че търси причината в майка си, а не в себе си, което важно за самочувствието и себеусещането на детото.