Ако децата са достатъчно големи, т.е. децата вече имат изградени самостоятелни хигиенни и елементарни навици, оставете ги сами да се оправят. За последната Коледа подарихме на децата ми куче, фр. булдочка. Много лесно се привързаха към малката хъркаща топка, но много мръщене имаше за почистване на пишканото и за другите досадни задължения. Казах им, че удоволсвието върви в пакет със досадните задължения. Естествено не ме разбраха, опитваха се взаимно да се натопяват за някави дребни прегрешения и изискваха съгрешилия брат да бъде наказван с грижите по кучето. Това ми се видя много опасно. Имаше и друга тяхна тактика, мама да чисти, храни и лекува, защото много повече знае за кучетата от тях. Ама и аз не знаех нищо, а се правех на авторитет. И това не беше пътя. Още повече, че си имам и друг куп времеотнемащи задължения. Изхитрих се и се правих на заета повече отколкото е и започнахме да се редуваме, всички последователно и така тръгна... Стъпка по стъпка, придобихме навици цялото семейство, че кучето не е играчка, а приятел, който иска грижи и внимание, но се отблагодарява винаги безусловно и предано.