... мисля си. Всички до един сте бомба със закъснител за децата си. Факта, че имате отношение по въпроса, го доказва.

Обсъждате нещо, което не трябва да ви влиза в работата. Давате ли си сметка? Отглеждате деца за собствено удоволствие и удовлетворение, като играчки. Чрез тях, ако може, да изпълните болните си амбиции. Това, което вие, по една или друга причина не сте могли. Това до тук е лесно да се каже. Как може обаче да нямате отношение, след като ще живеят в съседната ви стая и ще ви се мотат в краката? Ами, не го допускайте!!! Ако мислите за тяхното добро. Но вие не мислите за тяхното добро. Вие мислите за вашето! Не че непременно ще ви бъде много приятно, но за пусти старини, някой трябва да ви гледа. Какъв тежък товар готвите за младото семейство и то по най-безсрамен начин. Вие вече имате оправданията си. Ние всичко направихме за тях, сега е тяхен ред. А това всичко, което сте направили за тях, толкова ли е много? Ако му сложиме цена, дали ще надвиши цената на грижите с които мислите да ги натоварите? Гледате ги двадесет години, после им се тръснете в скута за още четиридесет. Не ви ли досрамява? И през всичкото това време избивате комплекси, натяквайки им как цял живот сте се грижили за тях.
Знам! Точно вие не сте от тях. Чувал съм ги тия работи не един път. Но и нямам лек, да ви предложа. Всичко това е резултат на беднотия най-вече, за избягването от която, не правите много. Като затворен кръг е. Започва се от млади години. Защо да се напъваме, като подслонът е подсигурен, че отчасти и храната. Ходите си по почивки, хаху хихи, парите се харчат. Да, не е приятно със старите, но няма как. Започва да се плете кошницата на взаимната зависимост, която после няма разплитане. До гроб е!
Това е в общи линии.