Интересна тема... Аз самата страдах като дете много, защото бях възпитана, че не трябва да се бия. Много ме биеха, смазваха ме, просто защото бях различна.
Не съжалявам обаче, че не съм отвръщала, за мен това / колкото и странно да звучи / е нормалното. Всичко е въпрос на избор. Дали човек е решил да живее според християнските принципи или не. Това определя всичко - личния избор за живота.
Има два пътя и има значение по кой е тръгнал човек.
Защото ако аз имам определени критерии за нещата, определен севтоглед - то бих била съгласна и да обърна другата буза - в името на своите разбирания, в името на своите принципи.
И какво значение има кое е неприемливо за другите щом е приемливо за мен?
Кой каквото иска да мисли за мен, важното е аз да съм убедена, че съм права.