Вярвам ти, че работиш много, но все пак сме на нашите геогр. ширини, с нашите разбирания за интензивност за работа и време. Фактът, че сега и почти ежедневно си пишем тук показва какво е разбирането ни за тези неща. Съпругът ми, например, разбира добре, че времето, което чета и се запознавам тук, в мрежата ми е необходимо, за да съм в час, но той лично не може да отдели и минута такова време. И това е моделът на съвременното западно общество, за добро или за зло. Той работи с мисълта си дори и под душа (Освен, че трябва да си решава админ. въпроси като собственик, управител, ЕТ в нашите геогр. и вечно променяща се бизнес обстановка, той е най-вече програмист и много важно е да планира и обмисли предварително добре алгоритмите си ). Друг пример, родителите му, учители, понастоящем пенсионери на село, бяха свикнали преди 10-тина години да идват децата им, да помагат, да копаят нивата и т.н. Преди няколко години, това се промени. Сега по-често само аз и децата могат да им помагат. Правим го по-скоро, за да се порадват на внуците и да срещат малко разнообразие. И не си позволяваме нищо да взимаме оттам (като материал, консерви, плодове или зеленчуци). По-скоро им отделяме пари за разсади, лекарства и други нужди. И причината не е в мързела или липсата на синовен дълг, а в това, че синът им копа на друга нива и това трудно, но малко по малко го разбраха и оцениха. Аз разбрах, че те си обичат земята и затова им внушавам малко по малко да се радват на тази си любов и да оставят настрани къртовския физически труд. Как да им кажа, че копането на нивата е неефективно и това не е нужно никому - все едно да им кажа, че техният труд, а заедно с това и те самите не са нужни никому. Знаеш тази болка на възрастните, когато усетят, че вече не стават за нищо полезно и не са нужни никому и т.н. Наблюдавайки тези неща все си мисля, че ако ми се случи да се бабикьосам един ден, едва ли ще търся признание от децата си, че съм им нужна със своите 100 спирачки. Напротив, от сега се подготвям колко неща могат да се започнат отначало на тази възраст. А за новите любови и страсти да не споменавам Какво пък тогава няма да има какво да губя