Продължавам с откъси от книгата, но в нов постинг, за да не отегчавам с дълги писаниия

Повечето хора считат, че похвалите изграждат увереността на детето в себе си и му създават чувство на сигурност. В действителност похвалата може да предизвика чувство на напрежение и непослушание. Защо? Защото Много деца изпитват понякога деструктивни желания спрямо близките си. Когато родителят каже: “ти си толкова добро момче” детето не е в състояние да се съгласи с чутото, тъй като неговата представа за себе си е оста по-различна. То не може да изглежда “добро” в собствените си очи, щом като току-що си е пожелало майка му да има цип на устата или пък брат му да прекара в болница почивните дни. Всъщност, колкото повече го хвалят, толкова по-зле се държи то, за да покаже истинското си “АЗ”. Родителите често споделят, че непосредствено след като са похвалили детето, то започва да прави обратното, сякаш да опровергае комплимента им. Може би това е начин, по който то съобщава на родителите си своите задръжки по отношение на образа, който те имат за него.

Желателната и нежелателна похвала.
Означава ли след всичко това, че днес похвалата е остаряла? Ни най-малко. Но похвалите подобно на пеницилина не трябва да се раздават как да е.
Когато момчето изчисти двора, съвсем естествено е да отбележим как добре се е потрудило и колко добре изглежда дворът. Неуместно е да се каже, че е добро момче. Похвалата трябва да предложи на детето реалистична картина на неговите постижения, а не рекламен образ на личността му.

Пряката похвала на личността, както и пряката слънчева светлина, заслепява и буди неловкост. Човек се смущава, когато му кажат, че е “чудесен”, “с ангелски характер”, “щедър”, “скромен” и т.н. и се чувства задължен да отрече поне част от тези ласкателства. А би могъл и да помисли а онези, които казват тези неща: “Ако наистина ме смятат за толкова велик, то едва ли са много умни”.

ПРАДМЕТ НА ПОХВАЛАТА ТРАБВЯ ДА БЪДАТ СТАРАНИЕТО И ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДЕТЕТО, а не качествата на неговата личност.
Похвалата се състои от 2 части – от нашите думи и от детските изводи.
Думите ни трябва да посочват ясно, че ценим детското усилие, работа, постижения, помощ.

Похвала: “Благодаря ти, че изми колата, сега отново изглежда като нова”
Възможен извод на детето: “Свършил съм добра работа, ценят труда ми.”

Похвала: “Хареса ми поздравителната ти картичка. Красива и остроумна е.”
Възможен извод на детето: “Имам добър вкус, мога да разчитам на него.”

И ред други примери за благотворни и неблаготворни похвали, но изводът е един: да се хвали свършеното, а не вършителя.


Ааа, и още 1 примерче: 10 годишният Кени помага на баща си да подредят мазето. Пренася тежки мебели.

Бащата: Тезгяхът е доста тежък, трудно се носи.
Кени: (гордо) Но аз успях.
Бащата: Това изисква много сила.
Кени: (показвайки мускули) Аз съм силен.

Ако бащата беше казал: Силен си, сине”
Кени: “Не, не съм, в класа има по-силни момчета от мен” и ще последва безплоден, ако не и горчив спор.


Има и примери за порицанието, ама хайде друг път, че накрая трябва да ви хваля за търпението да прочетете дългия постинг


***