Мисля си, че при конкретния случай със съчиненията, би трябвало да се казват имената на учениците с отлични работи. Важно е учителят да не е пристрастен към едни и същи ученици и да не се заблуждава в постоянните им отлични възможности. Не е естествено постоянно да са с най-отлични възможности, разработки и работи едни и същи деца. Много е важно учителят обективно да вижда и отрицателните и по-слабите работи на отличниците и да им прави забелжки пред класа, когато има основания. А на по-слабите ученици трябва се помага и да се щадят от критики.

В семейството може би за всяко е различно. Много зависи на каква възраст, какво хоби, какви страсти и желания, какво харесват децата ни и естесвено е с такива неща да ги награждаваме. Единият ми син последният път оцени като супер книга на Пратчет, защото приятелят му се похвалил, че е чел и няколко месеца ми врънкаше да му купя, та да му купя... Е, като дойде този момент за награда, веднага ми светна лампичката със съкровени желания и му я подарих. Другият ми син се случи да направи една доблестна случка в квартала, помогна на едно беззащитно дете с риск от разбит нос и няколко шамара и това, което го зарадва е истинска баскетболна топка, с която си игарят с това дете, а и с другите "побойници". Има си и други поощрения в нашата къща, например супер е наградата някой заслужил от децата да играе с баща си на backgammon (табла) като равен с равен, със залози от порядъка на 50 стотинки. Или пък на сантасе с мен, защото най-често ме побеждават. Или пък този, който е заслужил с добро поведение през седмицата избира къде да бъдем през уикенда и какво да се занимаваме 4-5 часа. Винаги са на различни мнения и наистина свободата на избор го оценяват достойно.