Здравейте.Много съм ви благодарна за одзивчивоста- преди всичко трябва да ви кажа, че написах постинга повече от страх от грешки от моя страна и след това от страх за здравето на сина ми.Понякога човек взима решения прибързани, които не винаги са и грешни, но какти ви казах стремя си диалога да остане само между нас и затова се опрях на по-прями мерки, и малко се пооплаших да не би да съм сгрешила, но сега като тегля чертата- само тези два пъти, за които вече спонех сме говорили на фона на "съдържание" и смятам, че аз самата по много открит начин му показах това на което исках да му обърна внимание- точно тук в постингите чета затова: точно за хигиената и за нуждата човек да се пази по време на секс, защото особено пък при този вид продукции.. знаете как е- всичко е пари, но за презарвативи, които да развалят "кефа" няма.Искам да отговоря на Mama Netty- аз го попитах откога е така, и той ми каза, че за пръв път е пробвал около половин година, но това лято го прави повече- вижте: задавате ми въпроси и съм ви много признателна за вниманието, но не се връзва така някак си- аз съм в кухната или пък из къщи, той се връща и да му кажа, че пак ще ни предстоят от трудните разговори- просто смятам, че не трябва нещата да се насилват и всичко да е наведнъж.За контактите- страшно съжалявам, че не го споменах още в първият постинг- той си има приятелка, аз даже познавам момичето, но за секс на тази възраст- едно ще ви кажа, може да се притеснявам за сина си, но ако единственият начин притесненията ми да изчезнат е да го направи за пръв път с това момиче, предпочитам да се притеснявам поне още 3-4 години- ами, аз колкото пъти я видя и като се поставя на мястото на нейните родители и да ви призная честно.. незнам, но женският инстинкт в мен се оказва по-силен, и даже и през ум не мога да го допусна: казала съм му го и на него- трябва време и най-важното: човек да е не толкова физически, колкото психически подготвен за първият път.Хм ами хубав е съвета ви Mama Netty и аз разбирам, че найстина трябва да е така, но когато нещата са през моите очи и ... много ми е трудно- става въпрос за съдържанието- опасявам се да не го приеме много зле и да се озлоби срещу мен- не стига, че и се доверявам, ами идва и ми трие снимките...А да ви кажа последното нещо което искам е да изгубя доверието на сина си- не бих го направила даже и за сметка на собственото си спокоиствие..Все пак... искам да ви попитам за личното ви мнениние по този въпрос как смятате- удачно ли е да поговоря с него и да се разберем, да си запази снимките, но да се постарае да ограничи колкото му е възможно възбуждането си с тяхна помощ, а в замяна на това ще се разбирем веднъж седмично да местим телевизора в неговата стая за през нощта.Идеята ми е- постепенно да се установят нещата така- Не е важно количеството, а качеството- защото аз така като го гледам, неговото въображение е напълно изчерпано а самит той несе задоволява със старите неща и .. не не ме разбирайте погрешно- не ми е за парите или интернета- не.. просто... иска ми се нещата да са в граници и аз самата да мога не да ги контролирам, а да ги наблюдавам и ако се наложи да се намеся тактично.Незнам... просто.. това е много хубав съвет- смятам също като мас, че ако си изразходва енергията другаде, няма да има толкова голяма нужда от самозадоволяването...
Ами за пореден път благодаря на всички и се надявам, че тези дискусии с живи хора, а не само с моите вече малко объркани от ситуацията представи, ще се окажат положителни