Дааа... това е май обща "болест" при всички баби и дядовци. Е майка ми поне ми спести изречението... ама свекървами и това каза "Вие си възпитавайте..."
Е тогава открих решението на проблема в лицето на разумния си и много мил съпруг, който без да се замисли отговори
"Като не ти е жал за детето глези. На него това ще му се отрази по-зле после, когато те няма и трябва отново да свиква на реда в къщи."
Приложих и аз на свой ред същата тирада на майка си (а каква майка беше строга, не лоша много добра си беше, но и безкомпромисна) и май всички се съгласиха, че има неща, за които ще трябва да се съобразят с нас като родители.

А защо бабите и дядовците се променят и не са тези, които помним ще цитирам баща си, който един ден най-чистосърдечно възкликна:
"Жена нашето едно време правеше глупости, а малкия сега прави номера..."
и остана изумен от откритието си

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив всичко