можем да говорим до пълно изтощение, и пак да не ме разбереш..просто защото нямаш моя опит..както и аз нямам твоя..
има неща, които се учат само от личен опит..затова ти казах, че е по- добре за теб да не знаеш за какво говоря..

бори се за за това, в което вярваш..за личното си щастие..за доброто на детето ти..дай най- доброто от себе си..пък да става каквото ще..

с един човек, с когото си говорих днес достигнахме до извода, че един час внимание към детето е по- важен от литър мляко, и едно гушкане- от килограм ябълки:-))но най- добре е детето да се гушка след като вече е нахранено:-))

това е част от моята мъдрост..да не се фокусираме само в едно, така че да загубим виждане за цялото..
и с това си обяснявам намесата си в дискусиите на вашия клуб..защото ми се струва, че искате тук да се говори само за хранене, зъбчета, диарии..
всичко да е мирно и тихо..
куклите Барби, компютърни игри..хумани..
и това е необходимо, несъмнено..
но да не се забравя най- важното..детето е съвсем отделен човек..
то не е собственост на родителите си..
по- скоро е дар и отговорност, нещо , което ви е поверено, за да се грижите добре за него..а за самото дете най- важно е общуването, връзката с родителя..дори и да не го осъзнава..
и ако (недай си боже) един ден детето ви ви обвини в нещо, то няма да е, че не сте му купили компютър за седмия рожден ден, а че сте били твърде заети с работата си, с грижите си..че не сте му обърнали внимание, тогава , когато То е имало нужда, а не тогава, когато сте успявали да го вмъкнете в графика си..детето казва "ти не ме разбираш"..и е право..защото отговорност на родителя е да разбере детето, а не обратното..
а и детето има ресурси за разбиране..ако се говори с него човешки, в зависимост от възрастта, разбира се..то разбира всичко..
разбира, че мама и татко не се обичат вече..но не е в състояние да разбере самичко, че понякога става така в живота..детето често обвинява себе си за проблемите..и се наказва..по един или друг начин, или се жертва..
и това е само един пример..
затова казах, че във всяко семейство има някаква трагедия..
просто защото за едно дете много неща са трагедии..неща, на които ние не обръщаме внимание..а на него повлияват за цял живот..
не може да се предпази от всичко..факт..и не е това целта..някои от проблемите, с които се сблъсква го учат на постоянство и последователност, на толерантност и човещина..
Но винаги трябва да е до него родителя..заедно могат да преминат през всичко..а за целта не трябва да се нарушава връзката ..защото след това е много трудно да се разговаря..да се разбере какъв е проблема..
и още нещо, че много писах днес :-)) ( и то, като гледам, патетично вече)

Детето може да прости всичко..защото ви обича..
(стига да не е станало твърде късно..)