Здравей, дете!

И каква стана тя - вместо на теб да ти помагат да порастнеш, родителите ти имат нужда от помощ. Ясно е, че те са вече възрастни и техните проблеми е желателно да ги решават самостоятелно. От друга страна ти все още живееш в това "семейство" и затова техните проблеми те засягат по един или друг начин. Първо, трябва да си уверена, че ти не носиш вина за техния проблем и затова не я поемай. Второ, не е необходимо да станеш още от сега лицемерна и да се спотайваш, сякаш ти си виновна. Информирай ги, заедно или поотделно, че ти е известно за слабостта на баща ти към компанията на чуждите жени и слабостта на майката ти в несамостоятелността й, изразяваща се в болезнена ревност и прекалена изнервеност. Кажи им, че това те наранява и те обижда. Имаш право да изискваш нещата и бъркотията у дома да се оправят, но това не е задължително да стане. Дори е малко вероятно, защото възрастните нямат много нерви и си я карат по навик, макар и осъзнаващи грешките си. Тук, някой по-горе ти каза, че най-важното е ти да продължиш, ако не с тяхна помощ (засега нямаш такава), поне самостоятелно да се изграждаш и развиваш, да учиш за живота, не за училището. Иначе може да се даде съвет на майка ти да се опита самостоятелно да живее, да се издържа финансово, да поеме повече работа, да си обърне внимание повече на външността, да се среща и контактува с колеги и приятелки и в никакъв случай да не пренася нейните проблеми върху теб, защото ти нямаш вина. Последното често трябва да й го повтаряш (със спокоен глас). И на баща ти може да се каже, че ако иска такъв разнообразен живот, може да живее и без майка ти (тълкувана като прислужничка/робиня най-вероятно). Но по-скоро имам усещането, че това разнообразие е търсено от него, за да задоволи човешката нужда от внимание и доброта, загубени някъде там в миналото. Вината най-вероятно е и на двамата, кой повече, кой по-малко няма значение и ти не трябва да заемаш ролята на съдница, макар и да си имаш пристрастие. Въобще родителите ти са се оплели в често срещаните лоши битови взаимоотношения, не търпящи взаимно компромиси и с липса на добожелателност. Кажи им твоето мнение, но не забравяй, че ти не си длъжна да решаваш вместо тях, а по-точно не е желателно детето да решава родителски проблеми. Бъди толерантна към тях, но в същото време отстоявай си правата, докато си в това семейство. Не бързай да се "спасиш" с необмислени постъпки като прибързана женитба, наркотици или нещо подобно. Пожелавам ти да завършиш успешно училище и да си изградиш самостоятелен и независим живот.