Здрасти и от мен!
Аз също мога почти да ти бъда майка... имам дъщеря на 12...
Моето детство беше подобно на твоето, но без крайностите- в смисъл че майка ми не е хващала баща ми в явно кръшкане, но той си го правеше.., а тя цял живот беше / и все още е / най- нещастната и онеправдана. Обичам ги много и двамата, но живота им премина във вечни скандали и разправии, спят от 25 години в различни стаи,..
разведохасе, когато бях първи клас, после се ощениха пак, роди се брат ми ... и пак отчуждение, обиди, разправии, когато питам майка ми- защо въобще се събрахте пак, отговорът й е - за да имаш баща- мнооого тъпо, нали...
Ожених се на 19 само за да се махна...
Само ти нахвърлям нещата, ако искаш пиши ми на пощата- a_101@dir.bg
мога да ти разкажа много и за тях, и за отражението върху мен, но основнато е да не позволяваш баща ти да я мачка, защото ние жените, след едно определена възраст губим самочувствие и си мислим, че не ставаме за нищо...
Кажи на майка ти да си намери приятели, ако е куражлия- дори гадже и да не си мисли, че й е минало времето- бащата на второто ми момиченце, с когото живеем заедно е на 23 години!
Кураж и съхрани себе си в тази ситуация, а мъжете са си такива- не се сърди на баща ти!
Целувки!

Каквото ми е на душата, това ми е на устата...

Редактирано от Пипи. на 14.07.01 13:58.