Ех, Лора - така разсъждавам и аз, ама поколението на нашите родители е свикнало да диша и живее в тон с проблемите на децата си! Как можеш да поискаш от човек, който цял живот е свикнал да подчинява мислите и действията си единствено на грижите за някого, изведнъж да проима някакви духовни интереси! Ами иначе е къде по-лесно - претрепваш се от работа, за да изкараш пари, за да напазаруваш - та да има "за детето", после му готвиш, чистиш, переш, гладиш, проверяваш му домашните, изпитваш го /доколкото ти стигат силите/ и вечер заспиваш пред телевизора от умора...

Толкова съм се опитвала да променя родителите си, защото ако те биха могли да водят един по-самостоятелен и пълноценен живот - аз бих се чувствала къде по-свободна и необременена в личните си успехи или неуспехи. Чувствам обаче, че няма смисъл и опита да ги променя е само загуба на енергия и хабене на излишни нерви. Мисля, че ти правиш нещо по-адекватно - като се опитваш да не прилагаш този модел в отношенията си със собствените деца - и това да постигнем - пак ще е хубаво!

За този случай - какво да коментираме - всички сме съгласни, че "лелята" е ужасна и не е права, но се съмнявам, че тя самата си дава сметка за това. Удивително е колко много си вярват майките в такива ситуации и - дори да им дадеш да прочетат роман, където според всеобщото мнение е описан точно подобен случай - те не са способни да осъзнаят изобщо аналогията и могат най-искрено да се възмущават от поведението на собствения си литературен двойник. Все пак - може би не е безмислено да се замислим за подходяща литературна терапия - човек никога не знае какво ще помогне в случая. Някой предложи Фройд, ама мисля че едва ли ще накараме българска домакиня в критическата да се захване с такива текстове, така че - да помислим за нещо "по-леко".

И така - къде се третира въпроса за майките-които-са-толкова-авторитарни-че-непрекъснато-се-налагат-с-мнението-си-и-не-позволяват-на-децата-си-сами-да-намерят-пътя-към-личното-си-щастие?