|
|
| Тема |
 Принудата е убийство на любовта... |
|
| Автор | MУЛE (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 08.06.01 00:14 |
|
|
|
Да принудиш някого, да постъпи така както ти желаеш, това не е израз на любов.
Дори и когато това се отнася до "детето ти".Слагам това в кавички, защото всъщност, никой освен Бога няма деца.
Но Бог, никога и никого не принуждава, принудата се парктикува от хората и то от родителите.
Само омразата може да принуждава, а не любовта.
Много хора, когато говорят за любов, всъщност , практикуват омраза.
Природата на омразата е със сила, с насилие да принудиш някого да постъпи така, както ти искаш.А това е вид убийство.
Любовта е широка...тя не внася ограничения...та не насилва.
Любовта е доброволин акт.....водещ към наслада и удовлетворение, тя изключва насилието....още повече към децата.....към тези нищо не подозиращи същества, попаднали сред "родители", които всячески се опитват да ги програмират, както те самите са програмирани.
Насилието ражда насилие.
Насилието ражда бягство от семейството, от държавата, от живота..
Много от "нарокманите", всъщност са наказание за родителите си, и за насилническото им отношение към така наречените деца.
Да не можеш да избягаш от най близките си, защото така си възпитан, че са ти най близки....това поражда противоречие...често ескалиращо до безсилие, и от там...до безизходност и стремеж за бягство.
Принудата е убийство...често на "собствените деца"....пак го слагам в кавички.
Поздрави от Мулето.....
| |
| |
| 
|
|
