А защо не опитате със психотерапевт, психолог или подобен спецалист?
Оказва се, че мъжете са по-чувствителни към заобикалящата се среда, може ми защото не чувстват толкова силно отговорността като имат дете, че вече не могат да си позволяват каквото си искат и трябва да съобразят живота си с това на детето си. Моят мъж в момента има странни здравословни проблеми и се опитва да отива в подобни крайности, но аз просто не съм човек, който ще търпи някой да се оплаква и самосъжалява непрекъснато, като ли да се превърна в страдалница на неговото състояние. Просто не ми идва от вътре мое би. Честно казано се дразня даже на моменти, защото продължава дълго време. Така, че съм намерила психолог, с който да поговори и се надявам някак да се изясни сам със себе си какво го тревожи. Аз по принцип се опитвам да му кажа, че просто няма избор - или се предава или продължава смело напред. Но като имаш семейство просто нямаш право да се предадеш. Хубаво е когато човек няма избор понякога.