Anonimus,
изглежда дошъл е момента от живота ти, в който разбираш, че родителите ти (в частност, баща ти) не се идеални, а съвсем реални хора с техните си недостатъци и странности. Остава ти да го приемеш без ропот - това просто си е в реда на нещата от живота. ... И , още нещо в аванс - с времето и възрастта хората (баща ти) оглупяват повече. Е, някои имат късмета да ги споходи Мъдростта, но това в Българската реалност (манталитет в основата си) е радко явление.
Просто го приеми като факт, и обичай и уважавай баща си, колкото и да се променя на по-зле. (Замисли се за колко неща от неговата младост, твое детство си струва да го уважаваш и да си му благодарен/а, че е бил до теб и част от семейството ти.)
... И аз мога да ти пиша много за изперкрането на моя баща, но каква полза?! Не можем да ги променим - остава ни да намерим начин да живеем с тях и странностите ни гледайки малко по-мъдро на това, ... и на това, което очаква нас и децата си след нас...