И при нас не беше по различно макар ,че моят баща е силен и волеви и той бе подвластен- докато майка ми не избяга далеч и баба не почина.Сега се справя сам и има много приятелки ,но" пак е сам и оплаква съдбата си".Имаше моменти когато казваше ,че от развода му с мама съм "спечелила само аз" ,защото нямаше кой да го дондурка на два фронта -все пак баба бе поостаряла и вече не го владееше изцяло.Преди две години го спасявахме от една натрапница и ни се разказа играта ,най-вече на детето ни, което бе малко и за жалост се замеси и то.
Сега след като видяхме ,че той е неспасяем и все му е скучно, не се намесваме и дори не желаем да ни разказва за подвизите си.Просто се натоварваме и това ни вреди.Хипохондрията я има и при него ,но за радост той е много себевлюбен и държи на външните изяви,затова пред чуждите не дава вид на болен.
Желая ви успех ,не си струва да съсипвате живота си заради психичната неудовлетвореност на другите,особено като осъзнаете ,че и те не се трогват от това което ви причиняват - това са болни хора и е добре да ги приемате, като такива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите