Мила дъщеря, толкова добре те разбирам, дори съжалявам че не сме една срещу друга да си поговорим очи в очи. Толкова сходни неща има между моята история и твоята. Има по-малък брат 6 г. аз съм го отгледала, защото нямаше кой да им помага, много са постигнали през живота си, но ми беше страшно тежко през всичките тези години. Сега живея далеч от тях, имало е моменти през детството си когато съм мислела , че съм осиновена, имало е периоди в които съм плачела неудържимо, израстнах много емоционален и раним човек, сега съм на 41, имам съпруг и дъщеря и едва от скоро , от няколко години започнах да мисля по друг начин за семейните отношения, мисля че е по-добрия. Но ми трябваха поне 30 г. страдание, никога не съм била целувана от баща си или от майка си, такива са били разбирания им за живота! Но това, че майката няма достъп до дъщеря си, това е най-голямата грешка на всяка майка, защото сега тя като е на 60 г. не пропуска да ме засипе с нейните проблеми. На всичко отгоре сега пък живея в малък град, една къща със свекърва и брата на моя съпруг и неговото семейство. Пълна лудница, но и в семейството на мъжа ми нещата са същите, едното дете се толерира невероятно за сметка на другото, дори и внуците, естествено и снахите. Има моменти в които страшно ме дразнят, дори си признавам, че изпитвам омраза към тях, но имам моменти, когато изобщо не ги забелязвам и с нищо не могат да ме ядосат. Доста е трудно. Разбирам те, защото само едно негалено в детството дете може да се чувства така като възрастен. Много бих искала да има психолог сред читателите и да си каже мнението. Но според мен почти всеки 2 има точно такива отношения с родителите си. Грешката е в родителите , това са техни грешки в миналото, които ние години , години таим в наранените си души. Толкова им е бил интелекта, така са разсъждавали, такива са били годините, разбиранията и т.н. с това общо взето се успокоявам. Ако те дразни просто я дръж на дистанция и това е. Дори не е лошо да седнеш и да си излееш душата пред нея в някой подходящ момент когато сте само двечките, нищо не й спестявай, сигурно ще плаче, ще вдигне кръвно, ще ти се сърди, но на теб ще ти олекне и след това отношенията ви ще бъдат много по-добри. Така си мисля. Морски поздрав!