|
Тема |
Re: отмъщение? [re: Aнreлинa] |
|
Автор | дъщepя (Нерегистриран) | |
Публикувано | 22.09.07 19:33 |
|
|
Права си за майка ми - тя е ранима жена и притеснителна и много добра.Всичките й колеги я уважават и обичат.Тя сега няма никого освен мен, няма с кого да говори, брат ми е далече, аз не го мразя, не търся само лошото в него, той просто е един от хилядите умни българчета, които отидоха на запад да търсят по-висок стандарт,но пък си е и егоист и не отсега ,винаги е бил.Аз съм по-емоционалната, дошла съм на този свят нежелана и може би донякъде това да е оказало влияние изобщо върху психиката ми, върху начина ми на мислене.Наистина минах през мното проблеми,много лишения,много работа, за да дам по-добър живот на детето си. Не мисля,че мисля само за себе си, определено даже не е така, винаги гледам на хората около мен да им е добре, затова предложихме на майка ми да живее с нас,въпреки че тя си има жилище. Обаче не мога постоянно да имитирам добро настроение,радост и щастие от контакта с нея.Това значи ли,че съм егоист и депресиран човек?А това,че много пъти съм била пренебрегвана "в името на брат ми" наистина не мога да го преодолея все още и не знам дали ще мога някога. Звучи сякаш се оплаквам,всъщност искам само да излея душата си,защото наистина чувствам вина от поведението си понякога. Съжалявам, май не трябваше изобщо да пиша
|
| |
|
|
|