Няма начин да спре да те дразни, докато мислиш само за себе си. Не го казвам като укор. Помисли и за нея, тя как се е чувства, тя как е била наранявана от нейните нейните родители, а сигурно и от теб. Постави се на мястото на брат си и виж той толкова ли е лош? Защо майка ти толкова го чака да се обади, може би се чувства самотна и няма с кого да поговори? И постоянно си намира поводи да се навърта около вас? Може би иска да се доближи до теб, но не й е лесно? Някои неща, които пишеш, показват, че тя е ранима и притеснителна жена и не е вярно, че не те е обичала достатъчно. Един родител, на когото не му пука особено, не се дава да бъде манипулиран чрез здравето и исканията на детето си, както ти пишеш, че си правила. Сигурна съм, че ако се огледаш, ще видиш, че не само ти си обидена, не само ти имаш нужда от топлина, не само твоите страдания са единствени.

Всеки може да намери за какво да се оплаче от родителите си. Аз също, при това за много по-сериозни неща. Аз също имам брат. Но старите хора, за които трябва да се грижим като големи, не са тези същите, които са ни наранявали. Онези - младите, силните, с власт над нас - вече ги няма. Затова, сега не е моментът за отмъщение, сега просто имаме шанс да направим добро. Ако не направиш това добро, един ден може наистина много да съжаляваш.

Мисля, че е добре да промениш погледа си към живота, а може би и начина си на живот. В думите ти има много негативизъм, нездрава ревност, пресметливост и егоцентризъм, а по този начин се чувства всеки човек, когато е депресиран. Според мен тук проблемът е повече в теб, в твоето психологическо състояние, може би нерви и хормони, отколкото в майка ти.

Желая ти много успех и умната!