Здравей! Напълно те разбирам и ти съчуствам. Аз имам две дъщери , на 7 г. и на 1,8 г. На голямата й повтарям по незнам колко пъти за едно и също нещо и ако не викна и то силно въобще няма да ме чуе. Стигнах до там да я изнудвам за всяко нещо , което трябва да свърши или по точно да я лишавам от нейните удоволствия, за да има резултат . Установих , че като я лиша от нещо много значимо за нея има ефект. Но чесно да си призная не мисля , че това е решение. Стигнах до извода, че това си е вродено или просто характер. Например като разхвърлят играчките със сестра й и аз кажа: "Хайде почвайте да събирате играчките", малкото веднага започва , а голяма или продължава да си играе и все едно нищо не съм казала или се прави на тарикатка и се изнася от стаята. Опитай се да я заставяш да върши това, което се изисква от нея и тя може би ще свикне. Аз съдя по себе си . Когато бяхме малки със сестра ми майка ми ни оставяше бележка коя какво да свърши . Аз много се ядосвах, защото считах , че това е нейна работа като майка и тя си прехвърля ангажиментите на нас. Но по този начин свикнах да живея ви чисто и подредено и сега нещо като не си е на мястото или е мръсно не мога да търпя въобще. И аз като теб само и само всичко да е в ред врвя след всички, включително и след мъжа ми, но като ми прекипи им казвам, че нищо няма да правя да стои така и те искат не искат се мобилизират. Само където, за сега се оправям с всичко , защото съм в майчинство , но скоро като тръгна на работа не се виждам как ще се оправям вкъщи.