|
Тема |
Re: Искам вече помощница вкъщи! [re: милицa] |
|
Автор |
_Sheherezada_ (пухче) |
|
Публикувано | 21.06.07 12:32 |
|
|
Според мен си закъсняла с десетина години да я научиш, че трябва да ти помага. И моята е на 11, но мога да разчитам на нея почти за всичко. Глезила съм я с целувки и милувки, с подаръци и внимание, но работа никога не й е спестявана, от съвсем малка. Хехе, сега си спомням как , на годинка и нещо си пускаше чашата в мивката и като казвам "пускаше" имам предвид буквално, защото ръчичката и стигаше точно до горния ръб на мивката и оттам буууум ... чашата се оставя свободно да пада към дъното
Сега дъщеря ми, обзета вече от пубертетни терзания, се опитва да кръшка от задачите, както казват бабите "захитря". И все пак много помага.
Съвсем не искам да ти кажа, че си се провалила, всяко семейство има своите навици, хората са различни и имат различна представа за ред и хигиена.
Ти едва ли ще успееш да й създадеш вътрешна потребност от ред, поне според мен това си е вродено, а ако се пречупи с възпитание, невротизира. Но би трябвало да можеш да я убедиш, че има един минимум, който трябва да се поддържа, дори и ако се смята за необходимо зло ... и че разчиташ на нейната помощ за това, тъй като не ти стигат силите да се справиш сама. Лично аз не съм оптимист относно включването на таткото в този процес, но защо да не опиташ? Нашият татко не чисти, но ние живеем на село и той има за вършене много друга работа, а дъщеря ми вижда приноса му.
Има и още една възможност - да се опиташ да направиш чистенето и подреждането приятно съвместно занимание за двете ви. Музика, смях, състезание, обща работа ... аз например често правя списък на всичко, което имаме да свършим и всеки може да си избира които си пожелае задачи от него. Хем се създава яснота какво има да се върши и е по-лесно да се организираш, хем е мнооооого приятно да задраскваш изпълнените задачи
Дори след края на живота ни
любов ще правят душите ни ...
|
| |
|
|
|