Госпожа,
като изключим възможностите,ето вие подхождате по подобен начин-предоставили сте возило на вашия син,аз съм направил същото с моя брат.
Вашият син работи , моят брат също-да кажем занимава се в някаква сфера.
Тук вероятно нещата са до характер.Мисля,че проблема е една черта от него.Много бързо му омръзват нещата.Така беше и със спорта-не продължи да се занимава,въпреки че е многократен шампион по класическа борба.Пак споделям с вас-и двамата сме израстнали в голяма мизерия.Във времето което се опитвах да правя голям бизнес,не успях да бъда брат.Всичко което съм подсигурил финансово е било само и единствено с идеята той поне да не живее в мизерия.
Да давах и хвърлях големи пари просто така,защото се убедих , че който мисли на дребно,печели на дребно и умира на дребно.Исках да има по-голям замах в бизнеса от мен.Мисля и не мога да открия грешката си-една от причините да се обърна към форум.Дали спортната злоба от борбата,комбинирана с престоя в затвора,го направи толкова злобен?!?!
Опитах събрах го с финансистите , икономнмистите в нашата фирма,но той ми каза:
"Те тия хора са симпатични,но мога ли да си говоря с тях как съм се сбил в червило,как съм опрял пистолет в челото на еди кой си"-Страхувам се че е страшно неуравновесен,притесняват ме изблиците ту на голяяма любов,ту на жестока ярост-нещо което пубертета не оправи.
Варианта да го пратя да учи надалеч не е решение за мен-няма да пристъпя принципите си,защото смея да твърдя,че имаме едно от най-добрите икономически образования,и все пак нотка патриотизъм