Благодаря на всички. Аз не искам да я променям. Аз самата бях саможиво дете, но моят свят тогава се запълваше от книгите и не страдах от това, че не общувам много. Сега е различно. Аз бих я приела всякак, всъщност никога не съм мислила, че стадото (грубо казано) е нещо добро. Просто в тази крехка възраст, когато търсят своето аз, на децата тийнейджъри им е много трудно да бъдат себе си, нямат още сили да се отстояват. И имат нужда от приятел, поне от един. Тя е тази, която страда от самотата си и от там моята загриженост да не се затвори съвсем и да почне да прави някакви глупави компромиси, само и само да не е сама. Много искам да го надживее. Да е по-търпелива и някак си нещата да се наместят сами. Аз просто искам да я подкрепям и да и помогна да изживее трудния си момент, без да се натрапвам, без да се вторачвам много в това. Толкова много обрати могат да изживеят децата ни в тази възраст. Изпитвам страх, че може да не се справя или тя да не се справи. Вероятно ще потърся психолог, бих се радвала, ако някой е ползвал такъв и е доволен от него, да сподели. Още веднъж благодаря.