Бях в подобно положение като ученичка.Много стеснителна,с възможности,които не показвах,защото чаках все да ме попитат,за да кажа.
Съученички,които имаха дънки и дрешки от Кореком,и аз-незабележима около тях,нито с външен вид,нито със самочувствие.
Поведение-наблюдател.
Нещата се промениха.Всяко нещо идва с времето си.Тази вродена наблюдателност ми помогна след време да разбера как да се държа,какво да говоря,как да извадя най-доброто от себе си,как да преценявам хората...
Мисля,че тази "странност" в детството ми помогна да разбера себе си.