Най-важното е да си имаме и поддържаме доверие с децата, което не е никак лесно.

Честно казано и аз съм противник ангажиментите в бита на едно семейство да се заплащат между членовете на това семейство... Ако семейството може да отдели от семейния бюджет пари за някой външен човек да върши домакинската работа, това е друго. И това няма да отмени задължението на родителите да научат децата си да поемат ежедневни отговорности, които не струват пари,т.е. да се научат да се трудят/управляват/менажират ежедневието си. Децата съм ги включвала от най-малки в почистване, подреждане, пазаруване, пране, готвене и др. битовизми. Като пораснаха сме си имали разговори и сме се договорили кои дни какво и как... общо взето всички участваме с оправдано и често изкл. на таткото... Сега, наистина сме имали случаи, когато предлагаме на децата пари срещу извънреден труд (извън битовите задължения) напр. в офиса почисване, отделяне време за ремонт/преинсталиране/настройки приложни програми в офиса ... Защо да плащам 5 лева на човек от интернет доставчика за преинсталация, като и някое от децата може да свърши това?!? Или пък защо 10 лева за автомивка, ако ...

Обаче, има друго положение, което е в основата децата да уважават парите, които родителите им изкарват. Те трябва да знаят за семейния ни бюджет според нивото на познанията си и дори да участват с предложения... Като бяха малки, моите по едно време връщаха бутилки от бира за някакви стотинки допълнително... за дъвки със стикери и бонбони... Защо да им предлагам да изкарват пари по моя начин? Естествено, ще си кажа мнението, но ще изслушам и тях. Ако имат нужди, научили сме се те да предлагат... как от къде или... кое финансово перо да заменим с друго или... кое да спестим за конкретната цел... Ако нуждите са неизбежни и "жизнено" важни, тогава очаквам децата ми да бъдат достатъчно убедителни пред мен и баща си с необходимите аргументи и факти, заслуги...или пък план/срок/вноски, т.е. как ще връщат заем, ако вземат от родителите за техните си цели... Така де, нека се тренират от малки да станат успешни търговци и професионалисти... Как ще се оправят сами един ден, като нямат милиони за наследство и родителски връзки? Един малък пример: единият ми син си е решил, че иска професионално джаги за таванското помещение... Ми, планът за сега е да чисти офиса всяка събота срещу определена вноска, но докога ще изтърпи - не е ясно... Ако успее така да натрупа половината сума, другата половина ще бъде добавена от баща му... Това - добре, но синът ми иска и наргиле да има там, като му дойдели на гости приятлеите, пък баща му е категорично против, а аз се чудя като каква е тази мода за 16-17-годишни, вредна ли е за здравето и тайно се надявам да му мине това пък желание преди да съм събрала необходимата информация за подобни навици. Всеки от нас е бил тийнейджър и може да си припомни какви мисли са ни минавали през главата...и съответно какви желания сме имали в противоречие с родителите... Сега, остава да се опитаме да ги разберем, за да постигнем някакво съгласие в диалога по между ни.