"На трето място стои много добрият учител, който предизвиква у децата интерес към материята" - това аз го слагам на първо място.
А колкото до възрастта - на мен ми е интересно да чуя за всяко дете, но моето е вече в гимназията и определено нещата са много по-различни. Има предмети, по които нищо не им се предава като материал. Оценяването става на база умения за преписване, добро впечатление пред учителя и т.н. Възмутена съм и се питам как да постъпя?! Става въпрос за "елитна гимназия". Иска ми се да го насоча към това, което го интересува. Но как да кажа, че по другите предмети трябва да учи за оценка. Това, което самата аз съм ненавиждала в училище. Винаги се стремя да го насърчавам да учи с разбиране, да не се влияе от субективните оценки, които понякога са по-ниски. Все пак човек не винаги може да се представи добре. И цялата ми стратегия се сблъсква с действителността в училище - другите дечица най-целенасочено дерзаят за оценки, преписват като луди, подмазват се на учителите, дори са готови да стъпчат другарчето си, за да си постигнат целите. Всичко, което ми се разказва като училищни случки, все повече ме шокира и обърква. Пример - математика. За контролните се дават задачи, които предварително са обявени от сборник. Изпитвания по време на час няма. Само контролни на всяка тема. Задачите се решават предварително от частните учители, разменят се между децата, правят се пищови и се стреля яко. Но това не е всичко. Господинът дава толкова задачи, че ако не са предварително решени, няма време за мислене. Става нещо като състезание по зубрене или преписване на решени задачи. Възмутена съм. Говорих и с учителя, и с директора... глас в пустиня. Резултат - отличници са преписвачите, а мислещите - на тях просто не им стига времето и нищо друго не им остава, освен да започнат като другите. А така математика не се учи.