здрасти докторе
от няколко дни ти гледам темата но не ми остава време да ти пиша
като бях в средното училище (7-12кл) - в класа имахме едно момче което като малко е страдало от епилепсия.
При нас дойде затворен, неразговорлив, не му се разбираха думите, говореше бързо, не общуваше почти с никой. Все едно нямаше интереси. Тои имаше по малак брат.
В старото училище е получавал припадаци и никой не е общувал с него, подигравали са го.
Когато дойде при нас класната изрично ни помоли да не му се подиграваме.
И с 1-2 изключения го уважавахме и се отнасяхме с него нормално въпреки странностите му.
Малко по малко с годините той започн да се опитва да общува с нас. Не си ходеше вече сам а изчакваше другите. Ако някой се прибиваше пеша - той тръгваше с него.
Един ден реши да се сприятели с цеия клас като ги покани на 16-ия си рожден ден. Ние естественно - отидохме.
(Да добавя само че освен всичко беше много усложлив. Помагаше на всеки с каквото може, независимо че до преди 5 минути си се гаврел с него например)
На въпросният рожден ден - който беше събота сутринта отиде целият клас. Много добре беше организиран и беше доста забавно докато някои от наще момчета не се напиха и не поканиха някакви момичета от квартала. Тогава пък момичетата от класа се разсърдиха и си тръгнаха и .. стана мазало. Аз имах някява работа и пропуснах половината изпълнение но се върнах към 6 и баркоча беше пълен. Той ми разказа какво е станало и ние си поговорихме. Техните вече се бяха прибрали и разбрали какво станало ... Голяма каша.
Поговорихме си с него малко. И към 2:30 през ноща баща му ме закара до нас щото беше станало никакво време.
След тази случка той се промени коренно. Стана нов човек. Имаше самочувствие, беше уверен и много по мъдър и улегнал от почти целия клас.
Така завърши си техникума с доста приятели, отиде в друг град да учи више с част от класа, там си намери приятелка, ходеха няколко години, завърши, ожени се и сега чака второ дете (ако не го е родил вече)
Той имаше желание да се бори. Имаше много подкрепа от родителите и от малкото приятели. Сега и помен няма от това.
Учителите тогава не се отнасяха по различно с него, макар и в началното училище да е имал проблеми с 1-2 учителя.
Не знам какъв съвет да ти дам освен да му манериш занимание с което да му е приятно, да полага усилия. Да му вдъхнеш кураж и да се борите напред.
Излекувана ли е вече епилепсията? Какви са му шансовете за спиране на припадаците ? И от каде сте ?