Някак си, когато ние бяхме деца - ядяхме в стола ( нито хигиената е била по-добра, нито качеството на храната).

Моят син е първокласник от 2 седмици и прави такива циркове със стола, че не знам какво да го правя.
Един ден си изял купона, за да не отиде на обяд. Отказва дори да отиде да провери какво има там.
Един ден изял рулото Стефани, но тараторът - не, защото бил прекалено воден (за това му вярвам).

Днес се намесила заместник-директорката, защото се проснал на пода и отказал да мръдне оттам, за да отиде на стол. Когато успели да го вдигнат, си изсипал раницата и си я нахлузил на главата в знак за протест.

Когато му слагаме сандвичи - забравя да ги яде. Ябълката и бананът ги върна недокоснати.

Губи си моливите. Изхвърля си тетрадките в кофата ( защото другите деца му казали, че картинката на корицата е момичешка).

И двамата с мъжа ми работим до късно, баба и дядо не са пенсионери и живеят далече - аз напоследък пътувам служебно в командировки в чужбина и почти ме няма вкъщи.

Според мен, детето преживява стреса на училището, като се опитва да протестира - поне за това, за което може. ХРАНАТА!!! Нали знае, колко родителите се грижат какво яде то. Ако не яде, може и да не го пращат повече на училище. Може и да му дават пари, с които да си купува забранените от мама близалки и чипс в лафката.

Реакцията със стола е 90 % психологическа и само 10 % въпрос на наистина лоша храна. За сведение - повечето учителки ядат там и казват, че е съвсем прилично.

Чудя се - как да реагирам - 2 или 3 дена на хляб и вода, за да оцени готвеното (че и вкъщи му се мръщи). Или направо бой с пръчка?

Или просто да зарежа тая постоянна работа и да си остана вкъщи поне за 2-3 седмици, докато той преодолее стреса, намери приятели и прояде?

Давайте идеи.

Никой не е станал по-глупав от това, че е попитал...