Моята е на училище само по половин ден. На стол не ходи. За закуска в междучасието задължително й приготвям храна. Вече втора година караме на сандвичи. Каквито се сетиш. Тя си ги измисля, одобрява и подбира продуктите. Днес, например, й сложих сандвич, парче сладкиш /един кексоподобен/ и ябълка. Ябълката я режа на парченца и я беля. Тя така пожела. Сменям плодовете често. Сладко рядко слагам, просто сега се случи, че имаме направен сладкиш. Тя обича и от тези солените палачинки, пица също й правя чат-пат. Готвено не й давам. Идеята с кюфтенцата и хапките е добра. Може и някакви сърмички малки, ако той обича. На брат ми любимият сандвич например е пържола с резенчета домат между две филии хляб. Ще трябва да свикнеш с мисълта, че през деня ще се яде по-скоро сухоежбина. Вечер ще наблягате на готвеното.
На моята дъщеря сандвичите все още не са й писнали. Аз й давам и пари, но тя почти никога не си купува храна. Яде си тази, която аз й давам.

Има си шише за вода. Мляко никога не слагам. Страх ме е. Наливам сок, студен чай или мин. вода.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 03.10.06 09:30.