Дайте да ги пребиваме от бой, да им повтаряме, че са некадърни, да им внушаваме че нищо не правят както трябва, за да "се стараят повече" (?????), да им чукаме по масата-"ти как я мислиш тая работа???А?", да им повтаряме колко са ни длъжни, че въобще са се родили на този свят, за това, че им купуваме дрехи и ядене, да напомняме колко се срамуваме от тях, че не "са оправдали очакванията ни" и ето ти два варианта-едно плахо, потиснато детенце, на което се подиграват,чувства се отхвърлено и наистина го отхвърлят, няма приятелчета, съгласно е с всичко , което изискват другите от него и което дълбоко ви намразва, но просто се страхува да ви го каже. Другият вариант-тегли ви една и става престъпниче, наркоманче и т.н. Там поне ще го "приемат" и до някаква степен ще го "одобряват".
А това, че "сега какво правят децата ми просто не ме тревожи" - тревожи ли те поне мъъничко какво чувстват? Или това няма никакво значение, важното е да не ни създават проблеми-все едно, че не съществуват.