всичко отминава и се оправя.
И аз като вас не вярвах, че е възможно, до такава степен нещата зацикляха от пълната безотговорност /от моя гледна точка/ и абсолютен непукизъм на моя син.
За това време научих:
- че скандалите водят до обратен ефект
- че непрекъснатото желание за контрол върху това, което правят е обречено на неуспех
- че за всяко нещо си идва времето и то става /по повод кандидатстването го казвам/
- че трябва да им се разрешава да правят грешки и да се учат от тях /понякога е много болезнено и изглежда страшно/
- че единственият начен да им се въздейства е да те усещат като приятел - това означава максимум зачитане на личността им и признато право на мнение по повечето въпроси
- че всеки има право на лично пространство и там се влиза, само ако те поканят
- че е нужно да научат, че свободата означава отговорност
- че трябва да има две-три непоклатими изисквания, които не подлежат на коментар и промяна - това, според ценностната система на родителя, всичко останало е въпрос на преговори
- че първо се мисли и след това се казва "не" - тоест да не се оставяме на вроденото си желание да забраняваме спонтанно всичко, което ни изглежда страшно и подозрително
Сигурно има и още неща, но това са май основните за мене.
Самата аз съм слисана как от един доста бурен тийнейджър в гимназиалните години /отсъствия от училище, неучене, мързел, шляене, разхвърляност, арогантност и т.н./ за по-малко от два месеца срещу себе си имам един смислен и изключително приличен човек, който по свое желание започна работа веднага след като завърши гимназия, яви се на кандидатстудентски изпити дори без да си взема отпуска за подготовката, изкара ги много добре и е вече записан студент, с намерението да съчетава учене и работа и занапред.
Грозното патенце се превърна в лебед...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите