... в какво настроение сме. Значи ако ти тъжиш за него, той го чувства. Започни от себе си промяната - опитай се да ес наслаждаваш на пътуването си, независимо какво е. Разказвай му весели случки ине завършвай накрая с изречението: съжалявам, че не си с мен. По-добре кажи: надявам се, че и ти се забавляваш, а като се върна ще ти донеса най-големия подарък.
Когато пък той ти разказва ежедневието си изпадай във възторг за глупости, просто да усети твоето ведро и весело настроение и да се "зарази" от него.
Аз имам дъщеря на 6 и за пръв път я пратих на лагер. Скъса ми се сърцето, обаче решихме с татко й, че може да опита. Чуваме се всяка вечер, като само първата е плакала за в къщи. Единия ден примерно ми разказа каква закуска са яли, малко с погнуса, аз обаче не се дадох, а й отвърнах: якоооо. едно време като ходех на лагер и на нас такива закуски ни дадоха. Че то ако няма филия с масло и мармалад и едно парченце сиреце в чинияат какъв лагер ще е :))))
И така, мисля, че опита който натрупа какъвто и да е той ще й бъде от голяма полза. Търпение нямам да си я взема в къщи ида я гушна и да ми разказва и т.н., но не й го показвам въобще. държа се така сякаш е абсолютно нормално да е за малко без мама и тати

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите