Мила госпожо, казвате че психотерапевтите са лукс. Хрумвало ли ви е да споделите проблема си с педагогическия съветник в училището на вашата дъщеря - в повечето случаи педагогическите съветници са психолози и могат да ви помогнат.
Самата вие очевидно имате проблем с нервите - единственото, което виждате като изход е да "скубете" собственото си дете, защото не разбирате какво се случва с него. Държите се по-същият начин като дъщеря си, която обвинявате - за омразата са нужни двама, както и за любовта и разбирателството.
Доверието е нещо, което се гради с години, но никога не е късно да започнете да разговаряте с дъщеря си - не да менторствате и да крещите от позицията на силата и опита си, а просто да я слушате. Ако не го направите, нещата може да бъдат доста по-сериозни за бъдещето на детето ви - ВАшЕТО ДЕТЕ, госпожо, което сега не можете да понясяте.
Пак ви казвам, опитайте да се свържете със специалист - разровете се в мрежата, има доста неправителствени организации, които работят с тийнейджъри и семействата им.
Желая ви успех, дано разберете, че вашата позиция е погрешна в случая. Надявам се, че няма да ми се сърдите, написването на този дълъг пост се базира на желанието да ви помогна.