Бях на посещение в това училище.Останах като цяло с добри впечатления.Още на вратата се срещнах с деца от училището,които се връщаха от урок сред природата.Децата бяха около трети клас.Отвориха ми дворната врата и ме поздравиха-"добър ден,заповядайте".Посрещнаха ме и възпитателките-млади и лъчезарни момичета(вижте ги на сайта).Разведоха ме,запознаха ме с това,което ме интересуваше.Децата не ми се видяха нито нещастни нито зомбирани.(Не зная защо напоследък свързваме доброто възпитание с нещастно детство)Децата играеха на двора заедно без да се делят на малки и големи.Влязох и на урок по английски в трети клас.Децата учеха с желание и в същото време се забавляваха.Не зная как е другаде,но говореха,пишеха и четяха абсолютно свободно .
До тук с образователните впечатления.
Другото,което вероятно Ви интересува е адаптацията на децата в такава среда.Е тук вече не мога да помогна много.Безспорно е едно-че децата са наистина самостоятелни.Сами си чистят,сами си оправят стаите,сервират и отсервират си масите в столовата.Поемат с желание да помагат на възпитателките.Другото по което вероятно няма да предизвикам спор е,че децата растат в сравнително чиста среда-без градската мръсотия и простотия,каляват се...
Проблемът,който най-много вълнува Плевел вероятно е това КАК СЕ ЧУВСТВАТ ДЕЦАТА ДАЛЕЧ ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ?
Тук вече е супер индивидуално.Дори и да нямате възможност да сте с детето си достатъчно време(кое е точно достатъчно?) то си Ви обича и има нужда от Вас.Не си мислете,че няма да му е мъчно.Но пък ще може да се развива самостоятелно...Ще се научи да се справя само с проблемите.Но дали ще е щастливо?...Ако пък е постоянно"под крилото" Ви нали рано или късно ще трябва да поеме САМО в живота?...Дали няма да се чувства нежелано?...А не искаме ли да си задържим"играчката"колкото може по-дълго при нас?

Ето това според мене супер индивидуално !!!

Ще ми е интересно да прочетаповече мнения и дано успях да помогна,макар че май въпросите пак са повече от отговорите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите