хора успокойте се. най-ми харесаха мненията на Cha-Noir i kami_georgieva. 99% от останалите са просто крайни и така показват личната си снобария.

ще ви кажа при мен как беше. мисля че оформянето на музикалния вкус е важно нещо но и трудно сега. навремето беше супер лесно да се наложи нещо щото повечето хора нямаха възможност за избор какво да слушат -- само каквото може да се купи или чуе по радиото а то знаем какво беше -- едно и също.

в нашето семейство беше различно. бащата беше меломан и гледаше редовно да върши услуги на тоя и оня само да му запишат касетка с нещо ново -- тогавашните San Remo и поп и рок хитове с акцент върху поп и денс песни. имахме компилации от всичко най-ново тогава. отделно баща ми особено обичаше ABBA и Boney M.

от друга страна майка ми беше с доста по-интелектуален вкус ( френски шансони и френска поп-музика, която си е по принцип по-интелектуална и кротка ) макар че ми показа касетки как като млада слушала Uriah Heep и други подобни.

аз обаче основно развих вкус към денса. като тийнейджър прослушах метъл и за мен друга музика освен Sepultura нямаше. това си беше единственото хубаво за мен. после прослушах и други групи, преминах освен на метъл и на други неща - пънк, рок, индъстриъл, готик ( особено готик ) обаче ми харесаха тогава и 2Unlimited.

поп-фолк или както го казвате прослушах много трудно а най-трудно прослушах джаз. класика харесвам доста отдавна, плюс че преди някъде 4-5 години доброволно пях в един хор ( сега съм на 30години ).

сега ХАРЕСВАМ ВСИЧКО но слушам отново ОСНОВНО денс ( основно Milk Inc, Lasgo и подобни, плюс някои електроники ). просто установих че това е музиката за мен, която изразява мен, защото е цветна и весела. изтрих си всички метъл мп3-ки без Blind Guardian и един албум на Gamma Ray ( изтрих си дори всичко на Nightwish ). изтрих си почти всички поп-фолк мп3ки също като си оставих само любимите.

истината си е следната -- повечето хора са коне с капаци ( да не кажа и катъри ) като отричат крайно това и онова, искат да се изкарат интересни, без да се усещат колко са задръстени. вие самите харесвате поп-фолк, защо тогава да ограничавате детето? нека слуша каквото му харесва. дето се вика ако вие не му сипете едно малко на вечеря, като идете на работа то ще награби цялата бутилка -- няма смисъл.

тия дето се пишат много културни са нищо друго освен социопати. бил сам сред такива и неща да си имам работа с тях. на майка ми най-добрата приятелка с мъжа им са доста закоравели интелектуалци. имат син. от малък го тъпчат с класическа музика, джаз и подобни на ню-ейдж неща като Mike Oldfield, Vangelis и т.н. после като порастна го записаха на пиано, освен това момчето завърши класическата. лошо няма. дори браво за класическата и че свири на пиaно. обаче като го видиш... а да седнеш да си лафиш с него и сериозно си е*ало майката от всякъде. то едни теми едни работи...

алтернативата наречена "българска поп музика" пък е направо смешна. щото в българия единствената Поп музика си е поп-фолка -- повечето хора и да не го слушат харесват тази или онази песничка. онова дето му викат "поп" музика е "музика" или с други думи всичко но не и музика. има още вода да тече докато у нас се появят алтернативи на западните поп-изпълнители.

най-добре е да сменяш каналите по-често, така че да му дадеш право на избор, което за мен е най-важно.

освен това мен лично ако питаш музикалния вкус не е най-важното за което да се притесняваш. оставяй го често пред Discovery Channel / Animal Planet / National Geographic / Viasat Explorer / Viasat History но без да прекаляваш. детето е дете все пак. ако се притесняваш от музиката, остави го най-добре пред канал като Extreme там да гледа как карат колела, бордове... да се запали и да излезне навън да го види слънцето а не да иде в компютърното клубче цял ден Counter Strike да играе или да бандитства с GTA и да си мисли че е купон да обезглавиш човек и да гледаш как бликва кръв...

мисля че това е по- за притеснение. пък да гледаш как силиконовата кака пее не е зле мисля. тъкмо няма да е злоядо бебето