Еми Диянче, с всяко ново "оправдание" издишаш все повече. Няма спор, удобство е майка ти да поеме детето ти, за да се нарадваш на втория си брак на спокойствие...И, разбира се, да не се налага да правиш забележки на детето си за чистотата, за чиниите и миялната, за приятелката, която ще спи при дъщеря ти някоя нощ (пък да не пропуснем и в името на какво всичко това - баба и внуче се обожавали и си живеели отделно...всякаш си няма майка, която да я обожава и тя нея)

Пък след тва ти експериментирай "на чуждо" и недоволствай с мъдрите си цитати от рода "не се чувствам виновна, и моето собствено дете да беше постъпило така лошо, пак щеше да има сериозен разговор"... Кво от туй, че е теоретична хипотезата.

По-добре не давай повече информация, че то твоите "патила", тъй наречени, са чисто и просто жалък героизъм, облечен в лицемерен егоизъм