Съчувствам ти, но и аз съм в подобно положение. И дори много по-лошо на мо менти. Синът ми е на 15 години-9 клас. Точно от 6-ти клас започнаха подобни проблеми, когато си сменихме жилището и той попадна в компанията на кварталните калпазани. АПремести се и в по-близкото училище и тъй като новите съученици си имаха изградени трайни контакти, с него контактуваше само едно момче, което редовно бягаше от часове, пушеше, биеше децата и т.н. Но по една или друга причина, не го изключваха от училище благодарение на добрата класна. Синът ми се научи да пие и пуши, но ние разбрахме много по-късно. До някъде този контакт му беше от полза, защото видя, че така до никъде няма да стигне. Когато вече бях сигурна какво става, взех драстични мерки. Върнах го втория срок на 7 клас в старото училище, където беше в много хубав клас с усилено изучаване на математика. Веднага нещата се промениха, успехът му се повиши и беше приет в елитна гимназия по първо желание. А от въпросните деца той сам се отдръпна, но постепенно. Просто видя, че не му е мястото с тях. Но всички мои опити да говоря против тях, да го вразумявам, бяха безуспешни. Насила не можем да постигнем нищо. Те сами трябва да се убедят в това, което искаме да им внушим. В много опасна възраст са и ние трябва да сме много внимателни. Защото всичко могат да ни сервират.
Не бъди крайна! Опитай с разговор, но без натякване, без тормоз и забрани. Само така може да има ефект. Имай търпение и всичко ще се подреди, но не от ряз. Човек сам не се ли опари, не може да проумее много неща.
Никое дете не обича да се говори лошо за приятелите му, независимо какви са те. Те за него в момента са авторитети, а ти можеш да му намериш други само ако той ги приеме. До този момент всичко, което съм постигнала, е било само с добро и с разговори. Но не продължителни. Просто трябва подходът да е такъв, че той да остане с впечатлението, че не го съветваш, а просто си говорите. Всяка нотка на налагане на мнение и забрана, ще се обърне срещу теб и ще загубиш доверието му.
Аз също съм възмутена от родители, които разрешават на децата си да пушат и пият с тях. На последния рожден ден, на който синът ми беше поканен, родителите на рожденика са си били вкъщи и са купили водка, ракия и бира, като количеството, което е можел да изпие един гост е било около 400-500 грама концентрат. Бях изумена - военен и учителка. В магазините им продават всичко, в заведенията им сервират алкохол, просто не можем да се преборим с обстановката. Затова трябва да ги научим сами да преценят.
Желая ти успех! Не се отчайвай! Наистина детето има нужда от мъжки пример, постарай се да му помогнеш в тази насока. Ние, майките, може да се стараем много, но на тази възраст те стават мъже и искат да разберат как.