Всичко е до възпитанието. Ако детето не е научено да си пази играчките и вещите - няма да ги пази, ще ги чупи. После като порасне няма да си пази вещите пак.

Това от собствен опит ли го казваш? Жената пита как да разреши този проблем с чупенето. Вместо да правиш генерални изказвания - кой е виновен, че има мърлячи и т.н., по-добре кажи нещо от твоята практиката: ти как си възпита/превъзпита децата (ако имаш такива) да не чупят играчки и да си пазят вещите.
И моят син троши. От една страна е много малък - 1година, за да му обяснявам как няма да има играчки, защото той още е във възраст, в която всичко край него му е интересно - няма значение дали е музикална играчка или калъфче за мобилен телефон, или ключове разни. Т.е. "няма да имаш" не само че е неразбираемо (като думи)за него, а и не може да го усети. Съответно - ефект нулев. От друга страна - защо трябва и правилно ли е да го ограничавам в бъдеще? Играчките са си негови. Той има пълното право да прави с тях каквото реши, стига да си носи последствията от това. Ако щеш, това рушене го приемам и като част от неговия темперамент - той не е кротко дете. Много енергичен и любознателен е, нормално е да разучава и чупи повече неща в сравнение с едно кротко бебе, което няма желание дори кръгче да направи, ходейки в стаята.