Знаеш ли, много странни сме човеците - едни имат нужда да споделят, да кажат, да изреват болката си и ...после като че ли се срамуват малко, други - се срамуват да кажат - крият, опитват се да подтискат ... /има и други комбинации, разбира се:))))/ Аз предпочетох да го напиша, да го "изрева" дет се вика:)))) Сама съм си виновна, че допуснах да се стигне до тук.Много ми беше криво, много ми беше мъчно, много се срамувах...Ама като че ли не само за мене и моята си ситуация, а за отношението като цяло, за деленето на децата, за симпатиите и предпочитанията на учителите - ох, това ми е симпатично, чакай да му дам ... от себе си, оф, това дяте ме дразни, този лигльо, чакай да му покажа коя съм...Има си я тази нагласа и да ти кажа, това е тънката нишка , която дели учителя, на когото това му е призвание и принуденият от социални и лични обстоятелства да работи някой като учител.
Детенце си е добре - гони си се, хили си се, въпреки че изстрада два три дни нещата, плачеше и разказваше много обективно какво се случва между него и учителката. Беше подтиснат, ние също, но обяснявахме и анализирахме заедно, тримата ,случилото се. Явно от случката насам, вече не му е било толкова весело в час - следствие - добра дисциплина /мотивът не е от най-добрите, ама ...нали и в живота е така/, изпитване два пъти - постигане на висок резултат. Е, допускам, че и учителката си е направила нейните си изводи - не съм била единствената, която е повдигала въпроса за нейното отношение към децата. Жената явно си е преоценила приоритетите и ...за сега всичко е спокойно. Хлапето е видимо спокойно, но аз /майката-откачалка, майката - ренген/ си мисля, какви ли последици би оставила за вбъдеще случката у него. Само от травмите ме е страх...Леле, сигурно не съм добре... Дали и другите майки така се притесняват?
И за двамата мъже /синът ми и съпругът ми/ случката е отминала. Но аз ще си я изстрадвам още дълго време...Сигурно докато съм майка и мърдам и дишам. Представи си как съм го преживяла, а от страни е много лесно.... Разбира се,има някакво натрупано напрежение и у мене, което е комплексно, за това може би това "претъркули колата"...Писах тук, защото като че ли нямам време с някого да го обсъдя, пък и нямам толкова доверие ... всички са ангажирани, всеки е с проблемите си, ако се събереме с приятели, то не е честно да ги занимавам с проблем, който така тревожно съм преживяла...Абе, с една дума, свикнала съм да се справям сама, ама сега нещо зациклих... Не знам кой си или коя си, но ти благодаря за въпроса. Отговаряйки ти, самата аз пак преработвам нещата, а и имам нужда да споделя. Приятелите ми, близките ми все ме търсят, споделят, плачат или се радват, имат нужда от мене, ама ... на мен нещо ми става в последно време - сигурно и аз искам да кажа, да споделя, ама не знам как или ми е неудобно...За това писах тук. Преди две години имахме проблем със същата учителка. Тогава се почувствах по същия начин и писах тук. Снощи прерових целия форум, за да намеря поста си, за да преценя, дали не съм била твърде емоционална и субективна. Върнах се назад в преживяното, съпоставих с писането и ...повече не искам да ходя на родителска среща. Ако ще и две и три да му пише...Ще се борим с желаните от нея прийоми - дисциплина и знания. Въпреки , че и двете понякога са субективни. Особено в нашата реалност. до скоро. И пак ти благодаря.