моите деца са момиче и момче с тригодишна разлика в полза на каката.
разбираха се много, чак чуках на дърво като виждах военното положение в къщите на разни приятелки.
през този блажен период имаше чат-пат кавги и разправии, на които аз не съм се впрягала много-много да търся виновника, а най-често изричах култовата реплика: " я и двамата марш в ъгъла! ти - в този, а сестра ти - в другия! постойте малко там и поразмишлявайте."
точно 5 минути им трябваха, за да направят преразпределение на силите и да се обединият срещу общия "враг". след което в един глас започваха "мамооо, виж какви сме ангелчета, моля те пусни ни." тази реплика изречена в пълен синхрон обезоръжаваше моя милост и сваляше напрежението и между тях.

после... каката я хвана пубертет и общуването с брат й излезе от рамките на моето търпение.
едва се удържах да не взема страна. принципът ми винаги е бил, че техните отношения са си тяхна лична работа. но тя е зодия близнаци - сладкодумна манипулаторка. е, слава богу, след известно време малкият намери сили в себе си да й се опълчи и така си спечели правото отново да общува пълноценно с нея.

и въпреки философския ми поглед над нещата и моите бушони от време на време изпушват яко, така че не знам какъв съвет да ти дам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите