Имам едно дете. Когато беше по-малък, съм го питала (не че от него зависи) дали иска да си има братче или сестриче, отговорът винаги беше отрицателен и доста краен, никакви компромиси. Щял/а да му играе с играчките и т.н. Сега е на 16 и вече няма нищо против, ама ... май е късничко.
Имам съседка с 3 момчета. Е, не й завиждам. По нейните думи децата постоянно водят борба за надмощие. Тя и мъжът й много обичат децата си, но между децата винаги има спорове (твърде мека дума).
Знам, че не във всяко семейство е така или поне не всички се оплакват. Ама как се справят и аз нямам идея. Според мене, винаги има ревност между братя и сестри. Колкото и да се стараят родителите, това няма как да се изкорени. При някои сигурно е в по-малка степен, но не вярвам някъде да го няма. Аз и в друга тема съм писала, че тактиката ми би била разговори, разговори и пак разговори. Поне бих обяснила на децата, че ги обичам и не поставям нито единия, нито другия на преден план. А конфликтите се раждат заради тази ревност кой е по-важен за родителите си (може би подсъзнателно).
А гледат ли ги понякога баби и дядовци? Това още повече разваля дисциплината, за съжаление.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите