|
Тема |
Re: до родителите ми... [re: дъщepя] |
|
Автор |
Stormy_Weather (Raining?) |
|
Публикувано | 19.04.05 10:03 |
|
|
Мило момиче,
Споделям това, което ти е писала Virgo. Всички сме минали през такъв период в развитието си. Няма нищо странно в това, което изпитваш в момента. Със сигурност си преживяла и някои не толкова положителни неща, но я си помисли кой не е. В периода от 17 до 19 години аз също имах същите мисли и чувства. И съм сигурна, че с повечето хора се е случило. За да станат децата големи е нужно да "отхвърлят" родителите си и всичките забрани, напътствия и съвети, които са получавали от тях. Този бунт е съвсем нормален. Звучиш твърде егоцентрично. Не си даваш сметка какво са свършили тези хора за теб. Добри или лоши те са част от теб и това, което ти можеш да направиш е да ПРОСТИШ грешките им. Когато едно дете прости на родителите си за това, което са те, става зрял човек. Понякога това се осъзнава чак когато имаш свое дете и виждаш как старанието ти то да стане силен и добър човек, доста често не става както го искаш. И след теорията ти предлагам да се разходиш днес навън, да си продухаш главицата и да се замислиш колко много си получила от родителите си. Бъди сигурна, че най-трудното нещо в този живот е да бъдеш родител. Все още нямаш представа какво е да се опитваш да правиш нещата както трябва с детето си, а те просто да не се получават.
Желая ти трезва преценка и много обич.
Rain drops falling on my head
|
| |
|
|
|