Имам три деца. Отдавна са минали тази прекрасна възраст.
Когато бяха малки ги включвах във всичко. Давах им за ужас на майка ми и нож и ножица. Те и без това ги привличат. По-добре да ги ползват, когато съм до тях. Важното е да не се впрягаш и да показваш кое как. Нека откриват Америка. Първо ще се поливат, може да се порежат. Да размажат, но в крайна сметка това е опит. Натрупания опит после се превръща в навици, нужни за цял живот.
Най-пресни са ми спомените от най-малката естествено.
2г. 4 м. Пратих я да купи от магазина в съседния блок 1 яйце. (яйце, за да внимава да не го счупи от една страна и от друга, и да го счупи няма да е голяма загуба) Естествено след нея вървеше съседката, уж разхожда кучето си. На 4 години вече пазаруваше не по-зле от големите.
3г. 2 м. Моля, да донесе 6 яйца от хладилника - правя сладкиш. Носи 2 и казва - още два пъти ще донеса. Още не бях я учила да смята. Но магазина, батковците... На градина не ходеше, но вече смяташе! Не защото е гениално дете. Дори и в педагогическите книги пише за обучението с игра.
Пишех си дневник за всяко дете. Сега вие ми припомнихте за това и ги извадих. Много им е интересно да ги четем заедно. Сега ще ги прочетем и с най-малката (14г)