|
Тема |
Re: А очите му гледат "навън" [re: internal] |
|
Автор | koя ли бяx (Нерегистриран) | |
Публикувано | 03.12.04 11:20 |
|
|
"Аз толкова обичам мечтите си,че не мога да живея без тях!".Толкова красиво казано,а толкова тъга ми навява от тези думи,защото именно неговите мечти ни разделят.Знам,че е редно децата един ден да напуснат бащиния дом и да подредят живота си според своите разбирания.Наясно съм и със "синдрома на празното гнездо".Тези преходи от един начин на живот към друг са мъчителни за родителите,но са закономерни и необходими на децата ни ,за да добият самочувствие и увереност ,че държат живота си в свои ръце.Но толкова много се страхувам за него и от ...себе си.Дали ще бъда достатъчно силна,за да му дам куража да опита след като аз самата потъвам в собственото си безсилие?Мразя се заради това чувство на апатия и безтегловност.Та това си е чист егоизъм от моя страна-да имам сина ми до мен ,за да ми бъде добре.Звучи ужасно себично и се боря със себе си,но сърцето ми бие в друг ритъм-толкова отчаян и безсмислен,че почти е спряло.Чета мненията и съветите на младите хора и оптимизма им ми вдъхва кураж,но нощем самотата ме обгръща и бавно ме задушава в прегръдката си.И става толкова тихо...........
|
| |
|
|
|