Явно разумни предложения, само не ми е ясно има ли "друга страна", към кого са отправени, т.е. защо не се приемат (липсва ми "другото" мнение).

"Цялата общественост" () едва ли може да бъде страна в такова обсъждане.
Медиите по същността си не са страна. Те могат евентуално да изчетат или публикуват апела, най-много да добавят личен коментар на журналист.
Остава възможността това да са "управляващите".

Да разбирам - учителство срещу МОН?
Или - представителство на обществото плюс представителство на учителите. Някой да го разтълкува, аз не мога.

Струва ми се, че без конкретика кой, какви цели, пред кого и в какви срокове ще постига, апелът остава в рамките на поезията. Хубава, но работи бавно. Според мен, "учителството" първо да създаде някаква професионална структура, която да не е синдикална. Може би си имат, не знам; ако нямат, да използват проекта за закон за браншовите организации. Такава структура би могла да бъде представителна както за лобиране в парламента (стратегии, закони), така и пред правителството (правилници, наредби, структури). Целите биха могли да се дефинират като промени на текстове в точно определени актове, или като създаване на нови актове. Обвързването със срокове, а и с необходими ресурси е необходимо, за да не говорим за плюс-безкрайност.

Но така - събрали се, постачкували, постудували, посътворили поезия - се разчита повече на чужди действия, чужда активност (т.е. евентуално някой ако случайно се притесни), отколкото на собствени. Това ми е мнението.